Какъв човек си

Ако знаеш, че никой няма да те види ще вземеш ли чуждото? Това показва, какъв човек си. Ако знаеш, че никой няма да разбере, ще изречеш ли лъжа? Това показва,…

Continue Reading

Ражда се душа

Колко време е нужно, за да се роди душа? Един живот човешки, износена в утробата - сърце Душата ражда се, и подава глава отвъд тунелът светлина, а акушерът Смърт, реже…

Continue Reading

Гледам те

Гледам те, отражение в чайника на закуска, скрит между думите на книга с твърди корици, въздишка в сърцето ми, заспала. Гледам те, а теб те няма, само идеята за теб…

Continue Reading

Човекът, който искаше да умре

Най – после, имам половин час спокойствие, което някак, все се изплъзваше последният месец. Свих се удобно в една мароканска чайна, на площада, да позяпам тъпо палмите и есенното небе.…

Continue Reading

Meчтата не е място, където да живееш, в чуждото сърце, не се дири подслон, Върховете се достигат, но да останеш там няма как. Тялото, не е вечен дом Животът е…

Continue Reading

Живот в пощенска кутия

Един месец и още една година е свършила и точно накрая започва друга. Търкаля се огненото колело горе - сменя сезони и настроения. Някога получавах писма и картички в пликове,…

Continue Reading

Парите и духовността

От Богът слънце отдавна свалил очи, човекът оглежда се в отражение му върху златни куполи и дворци и блести, и блести. Отражението по-истинско ли е от светлината? Поне не изгаря…

Continue Reading

Сбогом, Барселона!

Сбогом, Барселона, блуднице с голямо сърце. Сбогом, ще ми липсваш ли? Мисля, по-скоро не, но винаги ще си скатана в някое чекмедже на моето сърце. Никога не ще забравя парфюма…

Continue Reading

Ароматът на любовта

Една история, която съм писала отдавна, но пък я намерих сега... На ъгъла на две с нищо по-специални улички винаги седял един просяк с протегната ръка. Той бил и сляп,…

Continue Reading

End of content

No more pages to load

Close Menu