За йога учителите

– И какво правиш в Барселона?
– Учих две години за йога-инструктор и сега завършвам.
– Аха, значи си веган?
Ех, къде остана доброто старо време, когато питаха “Аха, значи можеш да си качиш краката зад главата?”. Още не съм си взела дипломата, а вече се предявяват претенции и изисквания към етикета “йога-инструктор” – “нали ще си йога-инструктор – трябва да си сериозна”, “ама защо проявяваш емоционалност, нали се занимаваш с йога?” , “мислех, че човек като се занимава с такива духовни неща, значи не пие/пуши/излиза вечер …” и така нататък.

Тези неща, са разбираеми, след като индустрията на духовността, издига образа на йога-инструктор, като безлични девойки или младежи с йога-тела обути в клинчета, пиещи смутита и пръскащи любов, светлина и нищо не разбрали за живота. Аз самата също имах строги изисквания, към учителите си от така нареченото духовно естество. Гледах с леко презрение същите тези неща, които най-вероятно ще се налага да слушам по мой адрес. Признавам, че бях първа да размахам пръст, ако някой се отклонява от моят идеал за духовност. В крайна сметка единственото, което можем да видим за някого е какъв човек е сега, но ние Не знаем какъв е бил. Не знаем от къде е е тръгнал, колко път е извървял и какво е надмогнал. Най-често тези, които изобщо са тръгнали да се занимава със себе си и израстването си са, тези които са били на дъното на самият ад. Когато дете направи първата си крачка, никой не го критикува, че не танцува. Спрях да гледам на йога-учителите и всякакви други занимаващи се с терапии и практики, като на духовни учители. Започнах да ги приемам, като учители за живота, но не заради, това което практикуват, говорят или правят, а просто защото имат смелостта да го правят или поне да опитват. Като цялостни личности, със своите плюсове и минуси, които поне имат желание да променя себе си, преди да променят света. Дори неминуемо ширещата се “духовна арогантност” в хората, която най-често ми е била и е трън в очите ми, просто ми припомня да изуча добре този образ, защото никой не е имунизиран срещу това и ако един ден я лепна, да мога да я позная и разбера.

Дайте да се разберем, тук е запад, йогата идва от изтока. Тук няма йоги, в най-добрият случай има хора практикуващи йога и споделящи техниката на упражненията с други хора срещу скромна сума пари. А това, което всъщност се случва на изток е толкова несмилаемо за западният ни мозък, че бихме се изгубили окончателно ако се опитаме да го пренесем в същата форма тук.

Въпреки, че все още ми е трудно да преглътна ширещият се западен образ на йога-учител в които аз няма да се побера, като в нелепа бутикова рокля, и винаги смънквам с половин уста новият си етикет, заради очаквания, които носи след себе си, това е практика, която ми е помогнала, не зависимо от хората, които са ме учили. Разбрах, че няма толкова значение що за човек е йога-учителят ми, както няма значение що за човек е зъболекарят ми, стига да си върши работата добре и да има отношение. А цялата негова работа е да предостави място на нас за нас самите. Пространство, където ние сами можем да се вгледаме в себе си и да израстем. Няма значение колко идеален е някой или не, детинско е да мислим, че някой друг може да ни научи как да се справяме с живота и проблемите си, но е хубаво да има някой, който отваря това място в съзнанието ни където да се върнем към нас, защото в ежедневието е трудно да го намерим. Всеки и всичко се опитва да ни изпълни със себе си, а нашите потребности биват заравяни някъде надълбоко.

Хубаво е да освободим от идеята, че хората занимаващи се с духовни практики, са непременно духовни учители, водачи или много извисени. Истинските духовни учители се броят на пръсти в историята на човечеството, всички други са скромни ученици, не е задължително и да са добри ученици. Хубаво е и да намираме по малко време на ден за практика, дори не е нужно да бъде йога, може да е ходене на църква, може да са танци … всичко, което отваря това място към цялостното ни и истинско аз … и всичко, което ще ни помогне да сме по-истински човеци в отношенията си.

Един от любимите ми учители, казваше “Никога не се доверявай на никого и нищо на 100%”. Имаме си глави на раменете да си ги ползваме, но и за да не закостеняваме в своето си светосхващане.

текст: Лидия Иванова
изображение: Интернет

Please like & share:

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *