Мигрената и неродените ни идеи

Снощи сънувах странен сън. Много хора се редяха на опашка за нещо си, а един младеж им късаше билетите. Изведнъж този младеж се превърна в мъж с бяла коса обърна се към тълпата или конкретно към жените и каза: ” Жените сте с мигрени, защото ви е страх от малки деца.”

Моите мигрени започнаха в университета, тогава бяха брутални и изтощителни, докато пътувах в Азия, не си спомням да съм имала, но след, като се върнах и позастоях в Европа, започнаха да се появяват отново. Докато, честота им стана редовна – веднъж на месец. Научих се да ги контролирам, чрез медитация и дишане и поне в 90% от случвайте болката я свеждах до минимум, така че да не трябва да лежа в безсъзнание в тъмна стая. Понякога успявах да прекратя мигрената още в зародиш. Надявам се един ден да стигна до корена и тя да си отиде по живо по здраво от живота ми, но има време. Много съм се ровила и наблюдавала мигренозните пристъпи и този сън ми даде повод споделя информацията, която събрах до тук, защото осъзнах, че много жени, тайно или явно си страдат от това.

Външните фактори могат да са много – стрес, безсъние, изтощение, хормоналнен дисбаланс, енергийна работа с други хора и тн., но каквито и да са външните фактори, те не биха могли да ни влияят, ако нямаме бъг в главата (съзнанието), който води до изразяването на външните фактори в мигрена.

Първо, чисто физиологически, мигрената е обратното на главоболието. Докато при главоболието имаме стесняване на кръвоносните съдове и болката е причинена от недостиг на кръв, то при мигрена имаме рязко разширяване на кръвоносните съдове и нахлуване на прекалено много кръв в главата. В книгата “Болестта, като път” , се твърди, че мигрената по същество е оргазъм изпитан в главата. И “както горе, така и долу”, в равнината на човешката физиология важи с пълна сила. Утробата ни е място, от където са раждат децата, те са наши творения. Главата е мястото, където узряват нашите идеи, но за да се родят и превърнат в творения ние трябва да ги реализираме на практика, да ги изкараме в материята. Предприемането на действие, реализацията на практика е израз на мъжкият принцип в нас – оплождането на идеята.

Истината е, че обикновено имаме много повече идеи и желания от колкото реално можем да “родим” в света. Начинът ни на живот го предразполага, постоянно се предлагат възможности, от които ние се чувстваме длъжни да се възползваме, но нямам енергията и силата да износим до край. Било то от работа, било то от ежедневните приоритети, било то просто, защото не са за нас, а са само плод на нереалистичните ни желание и представи за нас самите и животът ни. Ако си дадем сметка за един месец, колко пъти ни е хрумвало нещо, което не сме могли да приведем в действие, можем да си представим количеството “абортирани” идеи в главата ни. Най-често мигрената се случва преди или след цикъл, когато женското тяло се опитва да се изчисти от всичко ненужно, както от неоплодените ни яйцеклетки, така и от неоплодените мисли и желания. Често, тези желания и проблеми може да са свързани и конкретно със сексуалността ни, особено когато имаме конфликт, страх, недоверие към мъжете, сексуални блокажи и пр. Опиваме се да изживеем сексуалността си, чрез главата си и фантазиите си, вместо където и е мястото, чрез половите си органи.

Мигрената бих я нарекла, дисбаланс на женският и мъжкият принцип в нас. Ако женският принцип в нас е хипер-активен, постоянно бълва идеи и има претенции и желания, но мъжкият ни принцип е недоразвит и слаб, съответно не може да си “угодим” и направим всичко, се получава конфликт в нас самите, както се случва и в отношенията ни с реален партньор. За да се стигне до баланс, трябва да се научим да отсяваме, наистина съкровените си желания от просто “секса за една вечер” или т.е. да се захващаме с неща, които бързо ни омръзват и се отказваме. За да се развие мъжкият ни принцип, трябва да се научим да предприемаме действия за реализиране на идеите си, дори съвсем малки стъпки, не е нужно да е нещо голямо и бам да стане. Но както мъжът би обърнал светът само за жена която обича, така и ние самите бихме впрегнали всичките си сили само за нещо, което наистина желаем и обичаме, всичко друго биха били краткотрайни отношения 🙂

И така, старецът в сънят ми може би да беше прав, страх ни е от малки деца, защото всяко творение изисква отдаването ни и посвещаването ни на него, не зависимо дали е дете или творчеството ни. Препрочитаме, да “зачеваме” идеи, но да не изпитваме “родилните мъки”, само чрез които нещо се ражда в този свят.

Не познавам много мъже, страдащи от мигрена, мъжете по-често страдат от главоболие, което, както споменах е обратното на мигрена. Мъжете страдащи от мигрена са обикновено, по-творчески и чувствителни натури. Творчеството, винаги е свързано със силен женският принцип и действен мъжки принцип, за да има реално творение. Така, че тук важи същото, ако мъжът се е отдал прекалено много на мечти, без реални действия или съществуват пречки, те да се осъществят е възможно да изпитва същите неразположения.

Процесът на написване на тази публикация е много добра илюстрация на това, за което говоря. Да си призная, искала съм да пиша за това много пъти, но някак си същността все ми убягваше, ако я бях написала по-рано щях да препоръчам техники за дишане, лавандула, спокойствие и тн., което обаче не предотвратява следващата криза. Идеята почти беше узряла май месец, когато съм започнала да пиша публикацията и съм зарязала по средата, заради опасения, че няма да излезе добре и няма смисъл, примерно, или заради мързелив вътрешен мъж … до днес, когато видях парадокса да пишеш за незавършени и неродени идеи в публикация, която няма да завършиш. Теглих си една майна за пробуждане на мъжкият принцип и се роди, каквото се роди. Дори това, което правим да не е идеално и да не отговаря на представите ни за съвършенство, по-добре да го свършим, щом сме го започнали, иначе ще си теглим болките на всеки “аборт”.

текст: Лидия Иванова
изображение: Интернет

Please like & share:

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *