Author Archives: Лидия Иванова

Аз съм своята Съдба

Седях там, в единия ъгъл на стаята … наблюдавах ранните слънчевите лъчи, лениво процеждащи се през прозореца… съсредоточеното му лице, красивите ръце творящи върху широката маса, застлана с цветове и мекота … чаят вреше и се носеше аромат на билки […]

Нека бъдем просто приятели

– Нека си останем просто приятели, моля те … – каза накрая и ме погледна с онзи полу-виновен, полу-състрадателен, полу все така непонятно объркан поглед. Залязващото слънцето правеше очите и с цвят на кехлибар. Очи, в които потъвах всяка вечер […]

Притча за непоклатимото съзнание

Обичам притчите, особено тези за монаси, голям смях са … изобщо монасите обичат да се смеят. Та ще споделя една кратка но любима … Когато дошло време един млад ученик се усамотил на един остров, за да медитира и изследва […]

Аз съм котка

Аз съм котка, винаги съм била котка, още от малко котенце … и честно казано, мисля си, че има нещо сбъркано в хората, които не харесват котките … мислят ни за отмъстителни и ни обвиняват, че не можем да обичаме […]

Винаги ще има по-млади жени …

Тя приседна тихо до леглото му, отметна тъмна къдрица, покриваща челото му … погали го по ръката и заговори: – Знаеш ли, любими – винаги ще има по-млади жени, така е от както съществува света. Тъкмо когато някоя съзрее, друга […]

Кривото дърво

Слънцето очертаваше красивата му фигура, тялото му беше дребно, но здраво .. имаше мускули, които само неуморната работа на открито можеше да оформи, обли, хармонични, тяло направено от работа, а не със спорт или фитнес … кожата му бе стояла […]

Нежност

– Знаеш ли какво си нарисувала? – попита той – Не съм сигурна, аз просто го рисувам. – отговори тя. – Нарисувала си как искаш да познаеш истината. – И как? – Виждаш ли, сложила си тези спирали на бузите. […]

Зима

Студеният ми дъх, рисува сини цветя. Облечена в мека мъгла, топят се в мен птичи песни, пътеки, гора … Уший ми роба от безкрайни снежни поля и с дипли от ледена планина… В бяло към теб пристъпвам, да целуна замръзналата […]

На кратко

“Когато я видя за първи път, цветовете изпълващи пространството станаха по-ярки и наситени, звуците притихнаха, времето се разтегна във вечно сега … Погледна я в очите и разбра, колко съвършено може да бъде всичко…. Затвори очи, въздъхна и си тръгна […]

Ще отплавам

Искам да отплавам там, където времето е спряло, с опънати платна от мечти … Помниш ли, като деца, притежавахме цялото време на света… Кой си ти, мълчаливи крадецо на време? Черната ти одежда е изтъкана от мигове живот … а […]