Аз съм котка

Аз съм котка, винаги съм била котка, още от малко котенце … и честно казано, мисля си, че има нещо сбъркано в хората, които не харесват котките … мислят ни за отмъстителни и ни обвиняват, че не можем да обичаме … това е нелепо, все едно да обвиняваш живота, че е отмъстителен и нечестен, ние сме като живота – хаотично последователни, ако не си ни изчистил тоалетната, ще се изпишкаме в обувките ти, това е природен закон и няма да се чувстваме виновни, като онези ваши роби – кучетата. Виждаш ли, не може просто да искаш да седим в скута ти за твое лично удоволствие, когато ти скимне, това е егоистично и незряло, възпитаваме те да се радваш на моментите на нашата благосклонност, така много повече би ценил, малките красиви неща, които животът благоволява да ти дари, вместо все да хленчиш за внимание и признание. Може и да не ти обръщаме особено внимание през повечето време, защото все пак си имаме личен живот и важни дела, като излежаване на слънце и обискиране на шкафове и кутии, но не можеш да отречеш, че в наистина трудните моменти сме до теб .. та кой друг иска да припари до теб, когато си болен? Само ние, можем да съберем болката ти и да я трансформираме без да ни засегне… Обвиняват ни, че не се привързваме към някого, следователно не можем да обичаме…самото твърдение съдържа парадокс, любовта, mi amor, не е привързване, тя е свобода, ние ценим свободата си, съответно ценим и твоята, няма да те накаме да се чувстваш виновен, че си тръгнал без нас и да тъжим по теб, бъди свободен, единствено се погрижи да има кой да ни дава храна, все пак … аз съм котка, винаги съм била, може да си ме отделил от дивият живот, но никога няма да извадиш дивото от мен … винаги ще съм малко стряскаща, хаотична и прекрасна, мяу

текст и фотография: Лидия Иванова

Please like & share:

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *