Краят на болезнената менструация
SONY DSC

Краят на болезнената менструация

Реших да пиша по тази лична за мен тема, както и за много жени, защото изстрадах години с тежък предменструален синдром и крампи и за времето си не откривах никаква съществена информация или съдействие от лекари. Становището беше – „Ами при някои жени е така“ , „Като родиш ще ти мине“ и повдигане на рамене.

Конкретният повод е, че попаднах на статия, която твърди, че лекар официално е потвърдил, че болката при менструални спазми е като при получаване на инфаркт. Това не знам, дали е така, за щастие второто не съм го получавала, но си спомних, колко тежко може да е. За неразбиращите или дори осъдителни погледни на близки и далечни, стил „На теб нещо ти има, другите жени не ги боли толкова.“

Извървях пътят си към освобождение от тази ежемесечна мъка и последните 6 години, дори не мога да си спомня да съм имала фрапиращо тежък цикъл. За всичките 6 години сумарно 3-4 пъти ми е било по-тежко, но нищо, амa нищо дори близко до това което преживявах преди.  Ще споделя малко лична предистория и единственият начин, който сложи край на това, поне за мен.

Имах тежък лунен цикъл, почти от първият път когато ми дойде. С времето ставаше само по-тежко. Повечето болкоуспокояващи спряха да помагат изобщо, друсах се аулин, само той спасяваше положението. Скоро установих, че спазмите и крампите продължават и болкоуспокояващите само ги влошават, правят, така че да не ги усещам, но не ги спират. Това започна да се отразява на други части на тялото ми. Пътите, когато цикълът ме сварваше неподготвена и без обезболяващи под ръка бяха истински ад, тресеше ме, повръщах, лежах свита на кълбо, без дори да мога да отида до банята. Пробвах хормонални таблетки, по съвет на гинеколожка. Нещата се влошиха, след като ги спрях. Започна да ме боли глава, кръста, целият ми десен крак изтръпваше и не можех да ходя … изрових и изпих де що имаше билки, отвари и хомеопатии, лечители и лечителки… нищо не помагаше. Твърдо реших, че така няма да я карам цял живот, не го заслужавам и не е честно.

Осъзнах, че няма кой да ми помогне.

Първата стъпка към всяко истинско излекуване:

Никой няма да ви помогне

Вие сами трябва да застанете честно пред себе си, да намерите причината и да я трансформирате. Защото донякъде осъдителните погледи на хората са основателни, не че преиграваме с болката, тя си е съвсем истинска, но истината е, че ако нямате доказано гинекологичен проблем, сами си я причинявате. Много е удобно да сме пасивна жертва на обстоятелствата и да виним всички и всичко, че нямат отговор на проблема ни. Но проблем, който сами си създаваме, сами трябва да решим.

Единственото, което ме наведе на правилният начин, беше книгата „Болестта като път“ (Препоръчвам я). Там се споменаваше, че болезнен цикъл, говори за неприемане на собствената ни женственост. Освен това социумът и общият ментал, в който живеем е някак си „мъжки“, т.е облъчват ни още от малки, че да имаш цикъл не е пречка, да излезеш на парти, да си обуеш бели панталони или да си в топ форма, нали има супер модерни превръзки и обезболяващи. Сочат те с пръст и ти казват, ама виж на другите жени не им пречи, на теб какво ти пречи и си се тръшнала? Направи нещо за тази болка, пий си хапчето. Така, че да не си способна на нещо през лунният си цикъл е за слабачки и лигли, Туше.

Втора стъпка, отговорете си честно:

Харесвам ли това, че съм жена?

В какво се изразява моята женственост?

Обичам ли цикълът си?

Дори да сте скалъпили положителни отговори на първите въпроси, ако цикълът ви е тежък, то най-вероятно го мразите. Имам новина и той ви мрази и много ви се сърди и иска вниманието ви и ви боли.

Аз лично ненавиждах факта, че съм родена жена.  Израснах предимно сред момчета и все трябваше да се доказвам, че и аз съм силна и смела и не съм по-малко човек.  Винаги съм си мислела,  че е някакъв вид наказание, че съм в женско тяло. Около мен виждах, жени, които са предимно домакини. Ужасяваше ме тази перспектива, аз имах мечти за сбъдване и те не включваха дондуркане на бебета и пране на чорапи.  И така, като цяло не приемах женствеността си, заради грешна представа какво е това да си жена изобщо. Днес благословям всеки ден, че съм родена именно такава, оставих доказването, състезаването и меренето на п*шки на представителите на човешката раса с такива. Аз мога спокойно да се радвам и грижа за красотата, щастието и уютът на моят сват.

И да разбира се, мразех цикълът си, като израз на тази женственост и това, че тези дни не можех да правя всичко, което искам. Отначало не го обичах заради това, след това просто защото ужасно болеше и така стана кръговрат – аз не го обичам защото боли, той ме боли, защото не го обичам.

Трета стъпка:

Припомнете си защо за първи път не харесахте това, че имате цикъл

Може да е било заради нещо елементарно или глупаво, но това е било началото на кръговрата. Простете си.

Четвърта стъпка,

това може да звучи налудничаво но аз така направих и ми помогна дано и на вас.

Започнете да говорите на утробата и яйчниците си

Кажете им ,че ги обичате, че се радвате че ги има, че ги приемате, че не се сърдите за месечните неразположения

Говорете и най-вече, когато започва цикълът ви.

Кажете му, че го обичате, че се радвате, че е дошъл, че му позволявате да боли и приемате болката и тн. Ама на глас, докато сами не си повярвате. Намерете си спокойно място да се отпуснете. Дишайте дълбоко през носа и издишайте през устата, говорете хубави неща, радвайте се, плачете ако трябва. Говорете каквото ви дойде наум, бъдете мили към себе си. Дайте си любов и грижа, каквато винаги сте искали да получите, но никога не са ви давали.

Трябва да чувствате как областта около матката и таза се отпускат, най-вече не се страхувайте от болката, страхът предизвиква спазмите. Не се страхувайте от женствеността си и емоционалността си, тя е сила, не слабост. И не забравяйте да вдишвате дълбоко и да издишвате през устата.

Ако не можете да си говорите, пробвайте да се запишете на диктофон и да слушате гласът си.

Измислих този метод, пътувайки с влак София – Варна.  Надигащите се спазми ме завариха неподготвена по средата на 7 часовото пътуване. Нямах нищо в мен. Слава Богу, бях сама в купето, тъкмо бях прочела, книгата за не приемането на женствеността и започнах да си мантрувам всичко, което се сетех, за да обясня на матката си, че се радвам че я има. И не можех да повярвам, не ме заболя, от почти 10 години, не ме боля, плачех този път от радост. Мислех, че може да е случайно, продължих да процедирам така и следващите пъти, когато усетех спазми и всеки път се чудех, как съм могла сама да си причинявам това толкова време. Тежкият цикъл никога не се върна от тогава.

Разбира се, извървях още много път и разбрах, че все пак е важно дали ни идва по пълнолуние или новолуние. Добре е да идва при новолуние, ако е пълнолуние обикновено задържаме повече течности. Начинът ни на живот също е важен и оказва влияние, дали често пътуваме или сме подложени на много стрес, но дори да изпитваме малко повече неразположение, пак не нужно да минаваме през ада, само малко повече почивка първите дни и време за себе си.

Силно препоръчвам и всякакви женски танци и упражнения отварящи и раздвижващи таза.  Също ако се научите да вършите неща, стоейки в дълбок клек, като индийките, много помага за намаляване на болките в кръста и отваряне на таза. Затвореният таз предполага задържане на кръвта по дълго време и е свързано с емоционалната ни затвореност.

Не съм го споделяла до сега, ако помогне поне на една жена да намери начина си за справяне, пак е много.

Текст и илюстрация: Лидия Иванова

Please like & share:

This Post Has 2 Comments

  1. Тва е по темата за Менструацията и Болеста като път,споделям личен опит… …ас’се интересувам от менструацията по ред причини, половината ми семейство са жени,жените сте и половината ми живот…един ден може да имам дъщеря…харесва ми даси споделяме,всъшнос ние цял живот се споделяме…чувства мисли емоции преживявания,дори телата си споделяме 🙂 а и душите…замен ние сме неразделна част едни от други като деня и ноща,аз го усещам като един постоянен копнеж от дълбините да слеем душите си,мисля че и от там идва желанието да слеем телата си,случва ли се и на теб?аз го изживявам като сливане на нещо което е извън тялото, и ако не чувствам жената и не съм в синхрон с нейния процес няма и възбуда,аз го изживявам като сливане на две души и се пренасям в един пълен свят заедно с нея въф който нищо не липсва и всичко друго в тези моменти изчезва…осфен помещението в което сме.това е във връска жена-мъж-човек много сила усещам в това сливане душа с душа,напомнями на една цялост по която копнея от дълбините си…напомня ми за някаква мистериозна загадъчна страна у мен това сливане и не само когата слеем тела…случвасе в разговор в поглед в песен в спомен в сън… ти усещаш ли такъв копнеж у себе си?.*’като питам ти имам предвид ти който четеш’*. Това което казва Лидия съшнос е уникално …за това пиша…преди две години започнаха сериозните проблеми при мен:дископатия,нещо като бронхопневмония и други определени като свинска теня,едно пищене в главата което навярно съм имал повече от 10 години но не му бях обърнал внимание…сериозни психически и емоционални проблеми…като дете знаех кога има магнитни бури защото главата ме болеше по един специфичен начин…така де,аз съм чувствителен което повече от 30 години за мен бе страшна бариера…сега е мост между мен и всичко останало.Обрата и при мен дойде когато си дадох сметка че никой неможе да ми помогне освен аз самия и вярата ми в нещо по величествено което в последствие се оказа и в мен.Този факт+тази вяра+безнадежната ситуация в която бях ме подтикнаха да търся в себе си причините за всичко което се случва в мен и със мен…падна голямо търсене и изследване под микроскопа на честноста и искреността ми като същевременно се учех да говора благо със себе си пряко и открито със силата която ни създава.Тези действия задвижиха един процес на трансформация който от тогава нее спирал и невярвам че някога ще спре слава богу защото този процес променя и до ден днешен начина по който живея а начина променя живота ми.Болестите и вътрешните ми препядствия и блокажи се превърнаха в сила,в инструменти за пълноценен живот изпълнен с разбиране, внимание и любов към към всичко,живот жив пълен с чуства и желание към всеки миг,сега работа физическа работа и се чуствам добре,нямам никакви оплаквания към нищо и за всичко що се отнася до мен се обръщам към себе си.Аз също прочетох книгата -“болеста като път” в този процес и тя изигра решаваща роля за разширяването на съзнанието и разтварянето на сърцето ми…затова ,и несамо заради това ☺ пиша тези редове,защото личните си процеси които описа Лидия са идентични с моите и вярвам че те и на други хора ще помогнат,стискам палци за това,защото разлика има *- за мен “болеста” всмисъл всичко което ни тежи,мъчи и ненисе отразява благоприятно(мисли,емоции,действия,идеи,начин на живот,не-приемане не-разбирателство със света и себе си) е път към “здравето”- благо-състояние на разбирателство и хармония със себе си и света. Коментара е дълъг но може даси заслужава четенето… поздравления за старанието и вниманието Лиде …на добър час и Успех на всички

    1. Благодаря а коментара. Да разбира се до болка познавам копнежа по сливането, но разбрах, че във външният свят той е неосъществим. Всяко дълбоко доближаване до човек, води до неминуемо раздалечаване и болката след това сяка прави, копнежът и празнината още по осезаеми. Това “сливане” е възможно само в нас вътрешно с нас самите, когато животът протече в по-голяма пълното през нас, отпада болезненият копнеж и търсенето навън.

Leave a Reply

Close Menu