Страх ме е да остарея

Интересно е да се живее тук или поне не е самотно. Туко преминават разни прелетни птици през домът ни, весело е така ... имат си истории и съдби за споделяне.…

Continue Reading

За смисълът …

Това извадка от личната ми кореспонденция и най-дългият отговор на въпрос, които съм давала. Лично е, но и общо. - Какво ми обещават Брамините ли? Идея нямам, аз всъщност карам…

Continue Reading

Любовта и кафето

Никога не съм била голям кафе-пиец, повече от едно кафе на ден, дълбоко ме разтриса. Нито пък го пия за събуждане ... за мен кафето е малък ритуал на уют…

Continue Reading

Аз съм своята Съдба

Седях там, в единия ъгъл на стаята ... наблюдавах ранните слънчевите лъчи, лениво процеждащи се през прозореца... съсредоточеното му лице, красивите ръце творящи върху широката маса, застлана с цветове и…

Continue Reading

Нека бъдем просто приятели

- Нека си останем просто приятели, моля те ... - каза накрая и ме погледна с онзи полу-виновен, полу-състрадателен, полу все така непонятно объркан поглед. Залязващото слънцето правеше очите и…

Continue Reading

Аз съм котка

Аз съм котка, винаги съм била котка, още от малко котенце ... и честно казано, мисля си, че има нещо сбъркано в хората, които не харесват котките ... мислят ни…

Continue Reading

End of content

No more pages to load

Close Menu