Страх ме е да остарея

Интересно е да се живее тук или поне не е самотно. Туко преминават разни прелетни птици през домът ни, весело е така ... имат си истории и съдби за споделяне.…

Continue Reading

За смисълът …

Това извадка от личната ми кореспонденция и най-дългият отговор на въпрос, които съм давала. Лично е, но и общо. - Какво ми обещават Брамините ли? Идея нямам, аз всъщност карам…

Continue Reading

Любовта и кафето

Никога не съм била голям кафе-пиец, повече от едно кафе на ден, дълбоко ме разтриса. Нито пък го пия за събуждане ... за мен кафето е малък ритуал на уют…

Continue Reading

Аз съм своята Съдба

Седях там, в единия ъгъл на стаята ... наблюдавах ранните слънчевите лъчи, лениво процеждащи се през прозореца... съсредоточеното му лице, красивите ръце творящи върху широката маса, застлана с цветове и…

Continue Reading

Нека бъдем просто приятели

- Нека си останем просто приятели, моля те ... - каза накрая и ме погледна с онзи полу-виновен, полу-състрадателен, полу все така непонятно объркан поглед. Залязващото слънцето правеше очите и…

Continue Reading

Аз съм котка

Аз съм котка, винаги съм била котка, още от малко котенце ... и честно казано, мисля си, че има нещо сбъркано в хората, които не харесват котките ... мислят ни…

Continue Reading

Кривото дърво

Слънцето очертаваше красивата му фигура, тялото му беше дребно, но здраво .. имаше мускули, които само неуморната работа на открито можеше да оформи, обли, хармонични, тяло направено от работа, а…

Continue Reading

End of content

No more pages to load

Close Menu