За мен едно със без, моля!

За мен едно със без, моля!

Ами вървя си между рафтовете на голямотО магазин и си чета разсеяно етикетите и заглавията на продуктите и гледам маркетинг стратегиите са взели стръвно да наблягат на нещата, които НЕ се съдържат в продуктите. С голям шрифт важно и скъпо ми продават – мляко без лактоза, бисквити без захар и оцветители, кексове без глутен, маргарин без холестерол (щото нали растителните мазнини са високо-холестеролни иначе) и любимото ми е хляб без брашно, а тези пък веганските месо без месо и сирене без сирене, няма да ги коментирам, демек продават ми дупки на гевреци? Единствено ако нещо има фибри или е пълно-зърнесто е дебело подчертано. Не ме разбирайте погрешно, изобщо не смятам, че горе-споментатите неща са полезни и трябва да ги има в продуктите, просто не виждам защо трябва да плащам допълнително, за да ги НЯМА! Особено за да няма захар, да мерси, вече и кисело мляко не може без захар да си купи човек (особено в западна Европа). Плюс това, не разбирам какво ги превъзнасят тези фибри и пълнозърнестти неща, не са чак толкова полезни, колкото обясняват и с това не е хубаво да се прекалява. Един приятел с болестта на Крон (видоизменяне на лигавицата на дебелото черво и не възможност да се преработват никакви фибри), ми се оплака, че не може да си купи почти никакъв биологичен продукт, защото всичко бъка от фибри и пълнозърнест ориз.

Както и да е проблемът е фундаментален всъщност, каквото и ново схващане да излезе в тези времена то моментално се превръща в маркетингов продукт с които започват да ни облъчват … значи в годините на “технологичният” прогрес, караха хората да плащат за всяко добавено нещо в продуктите, сега в “информационния” прогрес, ни карат да плащаме за всяко махнато нещо от продуктите, щото нали сме много информирани, какво е полезно и какво не. Не знам сбъркана е тази работа, много е сбъркана, прогресът, дето някой каза, доведе до там, че от храна умират повече хора, отколкото от глад. Зариват ни със свръхпроизводство … честно не ми трябват 10 вида ориз, нито 20 вида хляб, нито 50 вида бисквити, депресира ме факта, че не мога да си избера, всички са горе долу еднакво гадни и изкуствени … 1-2 там стигат ма да са като хората със каквото трябва да са си и без излишни глупости.

Какво е решението ли? Ами алтернативата, която виждам за себе си е първо да държа под контрол мързелът си и лакомията си за лесни и евтини неща и да намеря онези рядко останали бабици или малки местни производители и поне, като тъй и тъй е скъпо, нямам против да имам по-малко, но по-истинско…докато подмолната икономическа политика, не направи и техния живот невъзможен, та да си виреят само големите производители, дето не им пука какво слагат или махат, стига да им го плащаме… или пък да си ходя на село?

За мен една дупка без геврек и по голяма ако може!

Please like & share:

Leave a Reply

Close Menu