За хората с етикети

Ако не ви се чете, не го четете, но
светът е пълен с луди хора, но не непременно в добрия смисъл на думата и ако светът е отражение на нас самите, питам се, колко точно луди трябва да сме ние, че да живеем в тоя свят? Лесно е да видиш колко сбъркани са нещата и неправдата в светът, трудно е да не се огорчиш или поне да не си изтриваш мозъкът с наркотици или алкохол, и без друго не помага, пусто му съзнание …. ако не обичах толкова много хората, щях да съм се огорчила безкрайно. Обичам ги, но не ги харесвам. Не харесвам типажите – всичко е светлина и любов, искай и вселената ще се погрижи и дрън, дрън – друг път, тъмнината и светлината си вървят заедно и избягването на “негативни емоции и хора” не решава проблемите и какви са тия простотии – визуализирай го и вселената ще се погрижи – лозето си иска мотика, колкото и да я визуализираш тая мотика, все трябва да я хванеш и да го прекопаеш, ама да, в тоя материалният свят … Не харесвам и саркастичните интелектуалци, които знаят всичко за вселената, световната конспирация и упадъкът на светът, разискващи на по чашка, две, три … пропити от знание, алкохол и безсилие да променят нещо. Не харесвам и крайни активисти опитващи се да спасят света и борещи се за каузи, без да са спасили себе си … или хора, които знаят как трябва да живеят всички останали, натрапващи съветите си, защото не могат да се оправят със собственият си живот… Не харесвам, вечни пътешественици, които продължават да пътуват, просто защото са ужасени от отговорността и монотонността на ежедневието, нито тези толкова зациклили в него, заради страх от неизвестното … нито йоги, чиято практика се изразява в секси йога пози, висящи по файсбукът им .. нито вегани, нито еко маняци, нито месоядни, нито церемония-туристи, нито материалисти, нито пък жертви на системата, която им забранява да си пушат хашиша на спокойствие, и религиозните и атеистите, анархистите и стадните овце с капаци… И онзи дето ми вика, трябва да си отвориш сърцето, а има предвид краката – какво сърце ще ти отварям бе, брат? Туй да не ти е хан?

Сърцето не е крайпътна кръчма, дето всеки да влиза, да се опива, псува, оплаква и бие … Човешките сърца са храмове с широко отворени врати, но ако се държиш непристойно и си с не умити крака и лице, нямаш място вътре…

… може да звуча, като хейтър, ама и хейтърите не ги харесвам и не се изключвам от нито една категория, колкото не ми харесват да ги виждам навън, толкова и в мен. Като цяло, не харесвам хора, на които може да сложиш етикет… Ай, стига с това всичко е любов и светлина, може да обичаш много неща и може и да ги приемаш даже, че са такива, каквито са, но не означава, че трябва да ги харесваш, защото ако ги харесваш, никога няма да поискаш да ги промениш, никога няма да ги видиш в себе си и да ги надраснеш …
… Ако има хора, които харесвам, това са тези, на които не можеш да сложиш етикети, тези, които никога не пасват никъде и виреят на всякъде, тези които носят истината на момента … и на следващият момент и на следващият и така на татък … тези които са готови да се преобразят всеки миг, без да съжаляват за това което си отива и не се плашат от това, което идва … онези, които не можеш да сложиш в рамка, защото постоянно се изплъзват от нея или я чупят, които тъкмо мислиш ,че си разбрал и те те изненадват … като живота …

обичам хората пропити с живот и истина, каквато и да е, но да е истина, автентичност … предпочитам откровената простотия, пред фалшивата праведност …

… Това излияние е провокирано от поредната “духовна личност” изпречила се на пътят ми, с каузата – “най-важното нещо в живота е духовното израстване” – изказване без конкретен повод и адски неуверен глас, прозиращо единствено опит за извисена показност – вика му – “ми не, най-важното нещо в живота е яденето, спането и сексът” , като се оправиш с тях, тогава израствай духовно, колкото щеш …

Please like & share:

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *