Животът и Смъртта

Животът и Смъртта

Животът е игра, един голям майтап, една шега. Нищо не е толкова сериозно, колкото изглежда, нито колкото ти казват, че е. Най-вече не е толкова сериозно, колкото собственият ти ум те убеждава. Умът не е враг, не е и приятел, той просто си играе, опознай го, разбери правилата на играта му и ще видиш, няма нищо там, нищо което е абсолютна истина, а в същото време създава реалността, създава, руши, създава … Нека играе, аз ще седя тихо и ще го гледам, когато се измори да бяга от собствената си сянка, когато разбере, че аз не го гоня вече, той сам идва и тихо се свива до мен… ей такъв е умът, като малко дете, докато тичаш подире му ще бяга … ще иска все някъде другаде да е…отпусни се, седни и гледай от високо, от висока всичко изглежда дребно и маловажно, от там виждаш и наблизо и надалеч, преди, сега, след това … отпусни се всичко е игра и животът и смъртта …

…. и като казах смъртта, не искам много от живота само едно, когато дойде тя Смъртта, да нямам какво да и кажа, да бъда пълна тишина, лека и чиста, както съм дошла. Не искам с нея да се пазаря, не искам да съжалявам, че нещо някога не съм била или съм направила така и така… Не искам да и давам извинения или обяснения, не искам нищо да желая да взема с мен, нито приятел, нито спомен, нито вещ … не искам да се вълнувам или страхувам, когато дойде тя, искам да бъда тишина, лека и чиста, както съм дошла, затова ще започна от сега….

текст – Лидия Иванова
фотография – Кристина Кънчева

Please like & share:

Leave a Reply

Close Menu