Любовта и кафето

Никога не съм била голям кафе-пиец, повече от едно кафе на ден, дълбоко ме разтриса. Нито пък го пия за събуждане … за мен кафето е малък ритуал на уют и наслада…. и защо ли толкова любовни истории започват с чаша кафе?
… Да ме беше попитал само преди две години как обичам кафето си, бих отговорила – “О, аз го пия само с мляко, най-обичам капучино, ако може, гарнирано със сметана, поръсена с канела и лешников привкус или на тъмен шоколад …. и захар, много захар, кафява, ако има … изобщо ако може да няма вкус на кафе, само аромат … аз, виждате ли, харесвам ароматът на кафе, но вкусът не ми допада ”
… ако ме беше попитал, само преди две години, била ли съм влюбена, бих отговорила, но само наум, защото това не бих го признала на глас – “О, да много пъти и всичките са били прекрасни, романтични, страстни, но когато изгубеха сладостта си, си тръгвахме един от друг …. защото, виждате ли, аз обичам ароматът на любов, но вкусът ѝ не ми допада”
… мина време, случи се, каквото се случи … седя над чашата си черно кафе без захар … леко мръщя нос на горчивият вкус на кафето и се наслаждавам на сладкият вкус на баклавата … ще ме попиташ – ” така не е ли пак същото, ментиш с баклавата” … “Не, не е същото, защото преди не отпивах от горчилката. Горчилката … тя те събужда, удря ти шамар, захарта те гали … и така шамар, милувка, шамар милувка … не можеш, да го караш само на шамари, но не може и само милувки” и бих добавила ” Виждате ли, аз обичам вкусът на истинското кафе чист и неподправен и на истинската сладост, която не прикрива горчилката, а я допълва”… да би ме питал сега, дали съм се влюбвала, бих отговорила, но само наум, защото това не бих го признала на глас – ” Да, само веднъж, беше горчиво, като утайка на кафе и сладко, като сироп за баклава …. защото, виждате ли, аз обичам вкусът на любовта … ”

текст: Лидия Иванова
снимка: Лидия Иванова

Please like & share:

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *