Магията на думите

Магията на думите

Думите са най-древната магия и средство за сътворяване, с което днес боравим безобразно. Думите имат сила, те са най-фината, материализация на мисълта, те раняват и изцеляват. Днешният, човек рядко подбира думите си, още по рядко се замисля за истинското им значение, те поговорките не са случайни – “Голям залък изяж, голяма дума не казвай”, “Казана дума, хвърлен камък”, “Дълбока рана заздравява, лоша дума не се забравя.” и тн.

Чувала съм, че старите езици имат повече сила, защото тогава думата е била по-близка до действието или до самата вибрация на предметът, състояние и пр. което се има предвид. т.е думи, дух, действие и материя не са били толкова разделени. Затова всички мантри по възможност се пеят на древните езици, от които са произлезли или в църквите четат на старобългарски (ако не се лъжа?). Колкото по-стар един език е, толкова повече същината да думата би следвало да е запазена и … магиите и благословиите направени на този език хващат по-добре (отклонение от темата, но интересен факт). А изначалното слово има силата да сътвори цял свят, както знаем от Библията – “В началото бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог”.

Думите имат повече сила, когато не просто си говорим, а влагаме цялото си същество в това което говорим, превръща ме се в словесен поток, естествено има значение от къде идва този поток при някои хора може да идва от отходната канализация и тогава сещате се какво се излива в пространството….

Думите създават образи, знаете как понякога, когато четете книга, преставате да виждате букви и страници, а в главата ви се вихри цял филм, а ако авторът и фантазията ви са добри, са не просто образи, а миризми, гласове, емоции … думите оживяват…това е магията на словото и всеки един от нас я ползва по един или друг начин. С думи можем да сътворим най-прекрасното същество от себе си или най-грозният звяр, както и от хората до нас … Забелязала съм, че думите имат повече сила при хора на които им липсва “добро” възпитание, при децата, лудите и пияните, когато филтрите какво на кого трябва да кажем са изключени, тогава това което говорим не е толкова различно от нашата същност, само тогава те докосват същността на другият, не казвам, че непременно е по-приятен начин … Речта, не се коригира с правилно възпитание, няма смисъл да говорим красиви неща на хората, а вътрешният ни монолог (или многолог) да е неприятен и груб, тогава сме лицемерни, чистото съзнание, води до чиста реч.

Има хора, които притежават дар слово, дето се вика, някак си ни запленяват с речта си. Някои от тях осъзнават, този си дар и го използват да манипулират другите, за да получат това, което желаят. При изкусните манипулатори, дори няма да си помислим, че идеята е тяхна, те създават образи в главите ни за тях самите, на които ние вярваме, а също и образ за нас самите, за който образ да копнеем и да сме готови да направим много неща, за да го запазим. Ако такива действия са направени за лична изгода, аз го наричам – черна магия. Например, някого ни кара да се чувстваме специални, красиви, интелигентни, до тук добре, обаче този някой иска нещо от нас примирено, дори да не е просто секс дори връзка да е, когато го получи, започва лекичко да срива този образ и да започва да гради друг, че сме неспособни, некадърни или грозни, за да седим кротко и да си чакаме дажбата, красив образ и щастие, т.е ставаме емоционално зависими от нечие одобрение, а другият придобива контрол над нас … това е просто пример, но хората постоянно се манипулират едни други с думи и действия. “Бялата магия” е наглед същата, но зад нея няма намерение за лична изгода, с нея освобождаваме човекът, а не го правим зависим от нас, малко хора практикуват това, защото така губят контрол над ситуацията…а егото не обича такива работи.
Негативните или позитивните последици не са едностранни, никога! Истината е, че този който манипулира, никога в крайна сметка не получава това от което наистина има нужда, нито свобода, а сам потъва в блато от зависимост и страх от загуба на контрол. А този, който дава свобода, сам я получава….

Изобщо хубаво е да практикуваме съзнателност на речта, да следим от какви намерения са продиктувани думите, а ако не можем, може би е много полезно да мълчим повече, не е нужно да изливаме всякакви глупости в пространството и да запълваме всяка дупка тишина със себе си.

текст и фотография: Лидия Иванова

Please like & share:

Leave a Reply

Close Menu