Какво вижда огледалото, когато се огледа в огледало?

Какво вижда огледалото, когато се огледа в огледало?

Дошла запъхтяна малката душа, при нейният учител и попитала:
– Гледах денс хората и ми заприличаха на огледала…запитах се какво ли вижда огледалото, когато се огелда в огледало?
Усмихнал се учителят и отговорил:
– Ами, по-малкото огледало, вижда най-напред своята рамка, форма, граници. Ако се усмели да погледне настрани ще види широтата, вижда, че може да расте, да се раширява, да обхваща все повече. Но ако е страхливо огледало и реши, че нищо което вижда извън своята рамка не е истина, се опитва да накара голямото огледало да се свие или потъмнее, че да не нарушава комфортните граници на малкото.
– А по-голямото огледало, то какво вижда?
– По-голямото вижда части от себе си. Може да се концентрира там и да ги изследва … дали не са се замърсили, замъглили, пропукали, но никога не трябва да вярва, че тази част която вижда е всичко което е. Обикновено големите, разширени огледала, имат нужда да срещат и да се оглеждат в множество малки, за да ракриват и осъзнават все повече части от себе си.
– Как така по-големи и по-малки, не са ли всъшност огледалата безкрайни?
– В своята съшност са безкрайни да, но само в една посока, навътре, когато гледат навън, те имат рамка, колкото и да са големи, навън те са ограничени, защото винаги ще има нещо друго, коеот да ги определя … това са границите на материята, където всяко нещо съществува, защото съзществува друго, от което да се разграничи.
– Добре де, а ако намериш две напълно еднакви по размер огледала и те се огледат едно в друго, какво ще стане?
– Хаха, това не е толкова лесно. Знаеш ли, че в цялата вселена и съществуване има само по един чифт съвършенно еднакви по форма и размер огледала, трудно е да ги намериш, още повече да събереш заедно.
– И все пак, какво ще се случи?
– Ами обикновено, нали знаеш когато ги поставиш далече едно от друго отначало те си мислят, че виждат своята рамка, но понеже са еднакви, всъщност те виждат своята цялост, не просто част от себе си, не просто осъзнаване на рамката си, а своята цялост. Изведнъж се виждат точно такива, каквито са, другото огледало не им показва на къде да се разширяват, нито къде да се концентрират. Когато се намерят, те осъзнават, че са цели, нямата какво да дадат, няма какво да вземат, но не могат да спрат да се оглеждат …
Приближи ги още малко, те губят очертанията си едно в друго, вече не се виждат отделни … но така виждат всяка драскотина, всеки отпечатък, който някой някога е оставил, всяко замъгляване или пукнатина. Това е най-трудно за огледалата близнаци, те не виждат просто част от себе си а всичко на куп … няма нищо повече, няма нищо по-малко, няма как да се скрият, няма как да се престорят. Когато две такива огледала се срещнат, те губят своята сила да подържат илюзията за себе си, защото под слоя прах виждат цялата си истинска същност…
И колкото повече прах и мръсотия свалят от себе си, толкова повече се приближават едно към друго … и какво мислиш виждат най-накрая, когато се долепят едно до друго?
– Ами не е ли това безкрая?

Текст и илюстрация: Лидия Иванова

Please like & share:

Leave a Reply

Close Menu