6 полезни навика, които цивилизацията забрави
kleknalo dete nepal

6 полезни навика, които цивилизацията забрави

Всъщност цивилизованият човек е забравил много полезни навици, но аз лично наблюдавам тези 6 дребни неща, които липсват в нашето добре цивилизовано ежедневие. Цивилизацията и така нареченият напредък на технологиите всъщност е голям назадък от гледна точка на здравето и щастието на човека. В градовете ние сме съвсем откъснати от естествения цикъл на природата и на тялото си. Темата е дълга и широка, дори не искам да я задълбавам, че ми идват мисли от деструктивен характер. Та, първото съществено нещо, за което се сетих, е:

Стоене в дълбок клек, сиреч клечане

Съвременният културен човек съвсем не клечи в ежедневието си, за сметка на това много седи или стои прав и го боли кръст. Най-голямото ни човешко падение е измислянето на тоалетна с клекало. Спомням си, преди години една девойка от Канада ми беше на гости в моето родно “село” Кюстендил. Отива въпросната девойка до тоалетната в заведението и се връща с изписано недоумение на лицето – “Ама, ама там, къде е тоалетната? Имаше само една дупка в земята!” Цялата маса дружно избухва в смях, то девойчето такова чудо не е виждало. Обяснихме, че това не е тоалетна, а клозет и то така си е, не е счупено, дупка в земята си е.

То да беше тоалетната само, масово хората изобщо не могат да клекнат до земята и изпитват дискомфорт в позата. Ех, този седящ запад. По Индия и Непал хората стоят с часове в тази поза и почти цялата домакинска работа се извършва така (рязане, белене, готвене и тн.). Ако тялото е свикнало на позата, тя е много удобна, долната част на кръста се отпуска, тазобедрените стави се отварят, опашната кост се прибира по естествен начин, храносмилателните органи получават лек масаж. Има нещо древно и примитивно в тази поза, някак си ни отваря към земята, буквално и преносно. Има много дейности, които всъщност могат да се извършват в позата, така, че да стоите поне 10-15 минути на ден в нея. Аз например си пиша на компютъра така и спестявам болките в кръста. Ако работите на компютър в офис, може би ще предизвикате известни смущения.

 

Храненето с ръка

Да се яде с ръце, ще кажете, е по-опасно, разни микроби и чудесии. Да, така е, опасните микроби, химически замърсявания и чудесии дойдоха с цивилизацията и струпаните хора на едно място. Ако човек живее в сравнително чиста откъм промишлени замърсявания и фактор човек среда, яденето с ръка само стимулира имунната система. Освен това мозъкът получава много повече информация за това какво се готвим да погълнем, от колкото когато ядем с прибори. Примерно още преди да сме сложили храната в устата, ако я държим с ръка, ние вече знаем дали тя е мека, твърда, топла, студена, лепкава и тн. Мозъкът изпраща съответните импулси до рецепторите в устата и всичко започва да се настройва според очакваната консистенция. А каква информация получава тялото ни като държим метал? Ами представете си сами.

Да, не си представям, че хората ще започнат да се хранят с ръце, но когато може, го правете. Понеже живеем в градове, все пак е добре да си мием хубавичко ръцете преди това.

 

Ходенето бос

Оценявам високо ползата от обувки, особено зимно време, но Бога ми, ходенето с обувки по земята е все едно са ти вързали очите. Мисля, че почти една година бях изкарала без да обувам обувки. Е, вярно, не живеех в Европа. Може би продължих да ходя боса първите месеци след като се бях върнала в Европа и живеех във Виена. Потрисах доброто виенско общество, но пък улиците им са сравнително чисти. Освен, че ходенето бос помага за правилната стойка на тялото, получаваме много допълнителна информация за околността и средата, в която се намираме. Тази информация не е приятна, когато си стъпил на горещ асфалт или дребен чакъл, тръст ми, но дори не мога да опиша колко се променя светоусещането. За съжаление, пак цивилизацията ни е отнела тази малка радост. Ако не ходите боси редовно, ходилата няма да направят необходимия екстра рогов слой, който ви пази от камъчета, трънчета и горещина, затова по-добре да си потропквате боси само по мека тревичка или пясък. Това стимулира и масажира всички точки и зони по ходилата, които са свързани с всички вътрешни органи.

Готвенето на огън

Дааа, откриването на огъня направи от човека – човек, а цивилизацията му го отне, каква ирония. Готвеното на пещ в запада е чист лукс, при това скъп. Нищо друго, както миризмата на пушек и топлината на огън, не сгрява така душата и сетивата просто защото вика древната кръв течаща във вените на всеки един от нас. В храната приготвена на огън има нещо магично. Разбрах го първия път, когато ми се наложи цяла седмица да отговарям за кухнята и готвех само на огън. Раздухвах жарта сутринта и го видях, видях как четирите елемента се събират – моят дъх (въздухът) разпалва огъня, който стопля водата, която сготвя храната (Земята). Нито електричеството, нито газта събират така четирите елемента. В храната ни я няма силата и топлината на огъня, няма я дивата, жива вода, няма я чистата земя, няма го въздуха… Тя е просто умъртвена…

Затова при първа възможност хората отиват да се скатаят в гората, да си палнат огънче и да си бучнат нещо на клечка, да им се стопли душата, да си спомнят пещерата.

 

Дъвченето

Не съм сигурна защо сме забравили да дъвчем храната. Изглежда като че да дъвчем, но по-скоро премятаме храната два, три пъти и поглъщаме почти нераздробени парчета, да не говорим, че съвсем не са ослюнчени. После – храносмилателни проблеми… Тя храносмилателната система започва от устата и като изначално прецакваме нещата, нататък няма как да очакваме да работи. Цивилизованият човек обаче винаги бърза, прави поне 5 неща наведнъж, като задължително си чопли и телефона междувременно. Освен вечното бързане, недостатъчното дъвчене се дължи и на още един грандиозен провал на съвремието ни – качеството на храната. Ако една храна е чиста, прясна и наистина екологична, то колкото повече време я дъвчем, толкова по-вкусна става тя. Не стоят така нещата с преработената храна, храните с консерванти и химии. Колкото по-дълго дъвчем този вид храна, толкова по-силно усещаме истинския вкус на гняста, дето поглъщаме. И мозъкът просто се опитва да избегне това усещане, като не ни позволява да сдъвчем храната дотолкова, че да разберем какво всъщност ядем. Така усещаме само първичния концентриран вкус и аромати, достатъчни да ни залъжат.

Спането на твърдо легло

Не мога да повярвам колко вида матраци и мемори пяни са измислени и струват скъпо и прескъпо. Стремежът към комфорт всъщност ни разрушава. На добрите стари нарове с тънки рогозки може и да се свиква трудно, но веднъж като се свикне, период с по-изправен гръб не съм имала. Толкова бях свикнала със спането на твърдо легло, поради липсата на каквото и да било друго, че като се прибрах в Европа, един месец продължих да спя на пода и после лека полека цивилизацията ме цивилизова отново.

Като цяло да обобщя – стремежът към външен комфорт, бил той душевен или телесен, привидно ни помага, но реално ни разрушава, защото, когато нещо се чувства комфортно, то спира да работи.

 

Текст и някои снимки: Лидия Иванова

Двете по-хубави снимки: Емил Димитров

вижте още прекрасни кадри:

Facebook

Instagram

Please like & share:

Leave a Reply

Close Menu