6 полезни навика, които цивилизацията забрави
kleknalo dete nepal

6 полезни навика, които цивилизацията забрави

Всъщност цивилизованият човек е забравил много полезни навици, но аз лично наблюдавам тези 6 дребни неща, които липсват в нашият добре цивилизовано ежедневие. Цивилизацията и така нареченият напредък на технологията всъщност е голям назадък от гледна точка на здравето и щастието на човекът. В градовете ние сме съвсем откъснати от естественият цикъл на природата и тялото си. Темата е дълга и широка, дори не искам да я задълбавам, че ми идват мисли от деструктивен характер.  Та първото и съществено нещо, за което се сетих е

Стоене в дълбок клек, сиреч клечане

Съвременният, културен човек, съвсем не клечи в ежедневието си, за сметка на това много седи или стои прав и го боли кръст. Най-голямото ни човешко падение е измислянето на тоалетна с клекало. Спомням си, преди години,  веднъж една девойка от Канада ми беше на гости в моето родно “село”, Кюстендил. Отива въпросната девойка до тоалетната в заведението и се връща с изписано недоумение на лицето – “Ама, ама там, къде е тоалетната? Имаше само една дупка в земята!”. Цялата маса дружно избухва в смях, то девойчето такова чудо не е виждало. Обяснихме, че това не е тоалетна, а клозет и то така си е, не е счупено, дупка в земята си е.

То да беше тоалетна само, масово хората изобщо не могат да клекнат до земята и изпитват дискомфорт в позата. Ех, този седящ запад. По Индия и Непал, хората стоят в часове в тази поза и почти цялото домакинска работа се извършва така, рязане, белене, готвене и тн.. Ако тялото е свикнало на позата, тя е много удобна, долната част на кръста се отпуска, тазо-бедрените стави се отварят, опашната кост се прибира по естествен начин, храносмилателните органи получават лек масаж. Има нещо древно и примитивно в тази поза, някак си ни отваря към земята, буквално и преносно. Има много дейности, които всъщност могат да се извършват в позата, така че да стойте поне 10-15 минути на ден в нея. Аз например си пиша на компютъра така и спестявам, болките в кръста. Ако работите на компютър в офис, може би ще предизвикате известни смущения 😀

Храненето с ръка

Да се яде с ръце, ще кажете е по-опасано, рани микроби и чудесии. Да така е, опасните микроби, химически замърсявани и чудесии дойдоха с цивилизацията и струпаните хора на едно място. Ако, човек живее в сравнително чиста от към промишлени и фактор човек, замърсявания, яденето с ръка, само стимулира имунната система. Освен това мозъкът получава, много повече информация, за това какво се готвим да погълнем, от колкото като ядем с прибори. Примерно, още преди на да сме сложили храната в устата, ако я държим с ръка, ние вече знаем дали, тя е мека, твърда, топла, студена, лепкава и тн. Мозъкът изпраща съответните импулси до рецепторите в устата и всичко започва да се настройва според очакваната консистенция. А каква информация получава тялото ни като държим метал? Ами представете си сами.

Да, не си представям,че хората ще започнат да се хранят с ръце, но когато може го правете. Понеже живеем в градове все пак е добре да си мием хубавичко ръцете преди това.

Ходенето бос

Оценявам високо ползата от обувки, особено зимно време, но Бога ми, ходенето с обувки по земята е все едно са ти вързали очите. Мисля, че почти една година бях изкарала без да обувам обувки, почти, е вярно не живеех в Европа. Може би продължих да ходя боса първите месеци, след като се бях върнала в Европа и живеех във Виена. Потрисах доброто Виенско общество, но пък улиците им са сравнително чисти. . Освен, че ходенето бос, помага за правилната стойка на тялото, получаваме много допълнителна информация за околността и средата в която се намираме. Тази информация не е приятна, когато си стъпил на горещ асфалт или дребен чакъл, тръст ме, но дори не мога да опиша, колко се променя светоусещането. За съжаление, пак цивилизацията ни е отнела тази малка радост. Ако не ходите боси редовно, ходилата няма да направят необходимият екстра рогов слой, който ви пази от камъчета, трънчета и горещина, затова по-добре да си потропквате боси само по мека тревичка или пясък.  Това стимулира и масажира всички точки и зони по ходилата, които са свързани с всички вътрешни органи.

Готвенето на огън

Дааа, откриването на огъня направи от човекът – човек, а цивилизацията му го отне, каква ирония. Готвеното на пещ в запада е чист лукс, при това скъп. Нищо друго, както миризмата на пушек и топлината на огън не сгрява така душата и сетивата, просто защото вика древната кръв течаща във вените на всеки един от нас. В храната приготвен на огън има нещо магично. Разбрах, го първият път, когато ми се наложи цяла седмица да отговарям за кухнята и готвех само на огън. Раздухвах, жарта сутринта и го видях, видях как четирите елемента се събират, моят дъх( въздухът) разпалва огънят, който стопля водата, която сготвя храната (Земята). Нито електричеството, нито газта, събират така четирите елемента. В храната ни я няма силата и топлината на огъня, няма я дивата, жива вода, няма я чистата земя, няма го въздухът ….  тя е просто умъртвена …

Затова, при първа възможност, хората отиват да се скатаят в гората, да си палнат огънче и да си бучнат нещо на клечка, да им се стопли душата, да си спомнят пещерата.

Дъвченето

Не съм сигурна защо сме забравили да дъвчем храната. Изглежда, като че да дъвчем, но по-скоро премятаме храната два, три пъти и поглъщаме почти не раздробени парчета, да не говорим, че съвсем не са ослюнчени. После храносмилателни проблеми … тя храносмилателната система започва от устата и изначално, като прецакваме нещата, на там няма как да очакваме да работи. Цивилизованият, човек обаче винаги бърза, прави поне 5 неща наведнъж, като задължително си чопли и телефона междувременно. Освен вечното бързане, не достатъчното дъвчене се дължи и на още един грандиозен провал на съвремието ни – качеството на храната. Ако една храна е чиста, прасна и наистина екологична, то колкото повече време я дъвчем, толкова по-вкусна става тя. Не така стоят нещата с преработената храна, храните с консерванти и химии. Колкото по-дълго дъвчем този вид храна, толкова по силно усещаме истинският вкус на гняста, дето поглъщаме. И мозъкът просто се опитва да избегне това усещане, като не ни позволява да сдъвчем храната дотолкова, че да разберем какво всъщност ядем. Така усещаме само първичният концентриран вкус и аромати, достатъчни да ни залъжат.

Спането на твърдо легло

Не мога да повярвам колко вида матраци и мемори пяни са измислени и струват скъпи и прескъпо. Стремежа към комфорт, всъщност ни разрушава. На добрите стари нарове с тънки рогозки може и да се свиква трудно, но веднъж, като се свикне, период с по-изправен гръб не съм имала. Толкова бях свикнала със спането на твърдо легло, поради липсата на каквото и да било друго, че като се прибрах в Европа, един месец продължих да спя на пода и после лека полека цивилизацията ме цивилизова отново.

Като цяло да обобщя, стремежа към външен комфорт, бил той душевен или телесен, привидно ни помага, но реално ни разрушава, защото когато нещо, се чувства комфортно то спира да работи.

Текст и някои снимки: Лидия Иванова

Двете по-хубави снимки: Емил Димитров

вижте още прекрасни кадри:

Facebook

Instagram

Please like & share:

Leave a Reply

Close Menu