Урокът на душата

Урокът на душата

Тази история може би я чух някъде, може би я измислих, не съм сигурна, не зная как започваше, нито как свършваше, но бих си представила, че е ето така:

Там някъде в безграничното нищо, което било всичко, живеели душите.
Една малка душа, красива и блестяща, наблюдавала играта на материята долу на Земята. Виждала как възниква формата, всичко било живо и във вечно движение. Виждала формите и цветовете на страха, гнева, радостта …, но най-много я впечатлила прошката. Била удивена как душите, които я преживяват се разраствали и ставали големи, силни и сияйни. Наблюдавала я, но не могла да я разбере. Застанала пред Баща си и го помолила да и обясни за тази прошка, която блестяла и правела най-красивите форми на Земята. Бащата само се усмихнал и казал, че това не може да се обясни, трябва да се преживее. “Но как да го преживея?” – запитала душата. Тогава друга малка душа се приближила до нея и казала “Аз ще ти помогна”.
– “Но как?” – попитала първата душа – “Ти си толкова красива, светла и съвършена”.
– “Ще слезем на Земята и аз ще се маскирам, като враг за твоите очи. И двете ще забравим за тази договорка. Ще те нараня и така ще научиш какво е прошка.”
– “Нo как ще разбера, че съм се научила да прощавам истински?”
– “Ще си сигурна, само когато си спомниш, колко красиви и съвършени сме, както сега и колко много те обичам, за да играя с теб в тази игра.”

Изображение: http://simplyblessed.heartsdeesire.com

Please like & share:

Leave a Reply

Close Menu