Страх ме е да остарея

Интересно е да се живее тук или поне не е самотно. Туко преминават разни прелетни птици през домът ни, весело е така … имат си истории и съдби за споделяне. Седим и си приказваме с такава една птица. Някъде из разговора споменавам:
– Интересно е да си вече на 30, забеляза ли си как, когато си изморена или нещастна може да изглеждаш, като старица, а когато си щастлива, като дете. Когато си все още на 20, тази разлика не е толкова очевидна, не си личи толкова, но сега сянката и светлината започват да с играят – забавляваше ме тази мисъл, докато нея не:

– Страх ме – каза тя – страх ме е, че ще остарея, не мога да го понеса. Няма да мога да понеса, ако не мога да правя всичко, което искам. Вече го усещам, усещам че тялото ми не е като преди … Знаеш ли, като бях на 14 -15 си мислех, че не искам да живея повече от 30 и няколко години. Не ме е страх чак толкова от смъртта, колкото от това да съм стара …и това не се е променило, все още ме ужасява. След 30 всичко започва полека да си отива и да слизаш на долу”

Това ме върна в спомен от моите 16 годни. Спомням си, че ме заля паническа атака от мисълта, че някои ден ще остарея, че няма да съм токова жизнена и хубава, както тогава. До ден днешен, не мога да си обясня от къде дойде този страх, беше изневиделица, но толкова силен, че ме задушаваше. С времето се успокоих, че не се остарява, чак толкова бързо както ми се е струваше.

Въпреки всичко ми стана странно, бях забравила за това. Изобщо, че хората се олицетворяват все още толкова с тялото си и неговите възможности. На скоро и други познати, бяха споделили подобни страхове по един или друг начин, но аз някак си не ги взех на сериозно … но като се замисля нещата са сериозни. Първо начина по, който е изградено обществото ни, в него няма място за възрастни хора. Изобщо забранено и ненужно никому е да си възрастен, това са само болести, немощ, зависимост. Второ аз истински възрастни хора, почти не съм срещала. Виждам само бебета, тинейджъри и емоционално незрели личности в стари тела. Извинете! Да разгледаме, какво точно не ви позволява да правите, възрастта – да клинчите по баровете до сутринта и махмурлука ви да изчезва бързо на другият ден? Да ядете всякакви боклуци, да ходите до кварталният магазин с колата и да сте във форма? Или пък напротив няма да може да спортувате толкова, колкото досега, за да поддържате перфектната си форма, която е толкова важна, примерно за съблазняване на отсрещния пол? Отсрещният пол, ще загуби интерес към вас? Вече няма да сте привлекателни, ще умрете сами, стари и нещастни? Неее … Изобщо възрастта не ви позволява да се държите, като егоцентричен тинейджър, които се опитва да съсипе тялото си, същото това, от което се оплаква, че било остарявало. Не ви позволява да сте толкова заети с активна дейност, че да нямате време да обърнете внимание на вътрешният си свят. Истината е, че и безумните диети и здравословен живот не помагат много, по добре е с тях, но няма да решат проблема … Това е възрастта в която или започвате да проявявате духът или започвате да се разболявате, остарявате и прочие. Проявата на духа се случва различно при всеки, но дали се случва се вижда по блясъка в очите. Виждала съм, малко, но съм виждала, побелели “старци” с такива искри в очите, като на малки деца и 20 годишни, съвсем помътнели.

Материята, сиреч тялото ни, изглежда живо, привидно благодарение на храната дето ядем и въздухът дето дишаме, но всъщност е живо благодарение, на светлината която ни прониква. Чистата енергия на сътворението, държаща здраво четирите елемента от които сме изградени – огън, въздух, вода и земя в непрестанен динамичен баланс. И ако ние не подхранваме тази енергия, по-точно просто да и позволяваме да се изявява и тече, то започва дезинтеграция (демек разделяне) на тези четири елемента, познати като старост и смърт. Смъртта е неизбежна, това е единственото сигурно нещо в живота, но със старостта може да се преговаря. Въпреки, че ако духът или светлината вземат превес в живота ви, начинът по който виждате остаряването може коренно да се промени и това да престане да бъде притеснително само по себе си.

Материята е създадена от духът, съзнанието или както го наричате. Те са взаимно свързани и едното променя другото. Промяната на физическото ви състояние се отразява директно на психическото. Това, което повечето хора пропускат да забележат е, че първо психическото състояние се е отразило на физическото, след което проблемът рефлектира обратно, но някак си уголемен. Изобщо можем да приемем, че физическият свят е едно уголемително огледало на психическият ни сват. Ако материята е конят, съзнанието е ездачът и силата са юздите. Така са свързани, можем да се оставим да ни влекът телесните нагони и да определят посоката ни в живота, като див кон да ни влачи насам натам или можем да се научим да боравим с юздите и сами да определяме посоката си.

Това което искам да изкрещя на всички, които ги е страх, че остаряват – ами остарявате, приемете го и позволете на всички инфантилни копнежи и идеи да си отидат, позволете на тялото ви да се промени, не го набутвайте в тесни дънки и високи токове, смешно е. Пуснете я тая младост, тя не е върховното постижение в животът ви, то тепърва ви предстои. Младостта е просто цвят, красива е, ама не служи за много неща. Зрелостта е като плод – засища глада, старостта е ядката – събрала есенцията на живота. Такива трябва да са старите хора – яки ядки пълни с целият нов живот и мъдрост, концентрирани вътре в тях, а не увехнали цветове, каквито са повечето. Както зимата, ви дава време за почивка и прибиране на вътре в себе си, така и втората половина на живота е такава. Защото за да имаме достатъчно светлина или енергия, която да поддържа материята трябва да намерим изворът в себе си, външните източници от които да я черпим ще стават все по-малко. 30 е идеалната възраст да започнете да копаете кладенец към своят източник на светлина вътре в себе си, 40 също и 50 и преди и след винаги може, просто си трябва работа, не чакайте животът да ви принуди. А как се копае кладенец? Като изхвърляме всичко, което пречи да стигнем светлината на дъното, а не като трупаме още и още камъни отгоре. Обичам метафорите, така като го описах си представих, че ако трупаш камъни се доближаваш към слънцето, дето нали уж е светлина. Е това е големият капан в живота, мислим си че като трупаме, престиж, титли, професии, пари, деца, връзки, постижения се изкачваме към светлината, да ама не, защото това е “външен източник” и през нощта и зимата на нашият живот (старостта) това слънце НЕ НИ ГРЕЕ и ще измръзнем като кучета. Хванете си лопатите, потопете се в собствената си тъмнина и страхове и един по един ги изкопавайте, това което ще намерите на дъното ще ви грее и в най-тъмната нощ и в най-дългата зима.

И се научете да дишате!

Please like & share:

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *