За смисълът …

Това извадка от личната ми кореспонденция и най-дългият отговор на въпрос, които съм давала. Лично е, но и общо.

– Какво ми обещават Брамините ли? Идея нямам, аз всъщност карам този курс на език, който тепърва започвам да разбирам. Първата година един приятел ми превеждаше, но това отпадна и така, повечето време тъна в блажено неведение, какви щуротии обясняват. Разбирам идеално „техническата“ част и имам учебници на английски. До там се изчерпва знанието ми, за това какво ми обещават. Като казах, кундалини йога, не си представяй, че курсът го карам при индиец, съвсем европейдни черти има. Въпреки, че това е линията, която се води „най-духовна“ йога (звучи абсурдно, нали йога по принцип е духовна практика, ма иди го обяснявай) , така де, има връзка със Сикхите. Учителят, разпространил този вид йога е Сикх, мантрите са на гурмуки и са от религията им. Ако питаш кои са сикхите, на кратко – единствената секта, в Индия, която има един Бог и вярва в цялото. Единствените, които раздават храна на стотици хора всеки ден и всеки би ти казал, че са най-милите, смирени и мъдри хора, които можеш да срещнеш …. и същите, които убиха Индира Ганди.

И защо го записах, въпреки това? Ами първо нямах голям избор в този момент, въпросът беше дали ще потъна в депресия и саморазрушение или ще направя нещо, това се появи на пътя ми, това хвнах, като удавник – сламка. Виж, както казах, не е като да не съм изучила всякакви философии, не е като да не съм проверявала валидността им, не е като да не съм била в други измерения и светове, не е като да не знам, че разни невидими същества се мотаят наоколо … Не е като всички през, което минах да не е истина… но в повечето случай , знанието държи за ръчичка огорчението, самотата, отчуждението – трудно ми е да проведа „норамлен“ разговор. Забивам на въпросът „Кой ти е любимият филм или музика..Какво прави, вчера?“ , ако ме питаш как работи съзнанието, за фракталността на вселена или за Бог – няма проблем , много мога да говоря, ама има ли смисъл?

Подготовка за смърт: Едно е да знаеш и да ти повтарят: всички сме едно цяло, всички сме огледала, сами творим живота си, всичко е свързано, няма нищо абсолютно, всичко е илюзия и ние сме просто кухи обвивки, купчина фотони или игра на четирите елемента, чиста любов и тн. , а ти да си кимаш в ритъм и да си кюташ в живота, както и до сега и да заместваш една форма на глухо страдание с друга. Съвсем друго е да се впуснеш в бездната на собственото си съзнание, защото ако външният свят има граници, то вътрешният е безграничен, можеш да пропадаш вечно и никога няма да удариш дъно, просто ще паднеш пак там, от където си тръгнал и всичко ще е различно. Друго е да усетиш истинската пустош – там няма никой, никого освен теб, сам си, винаги си бил сам, ти дори не съществуваш. Тялото ти – не е плътно, нито вечно, нито го има; няма душа; никой не те чака там; няма нещо, което трябва да си; няма мисли; няма мисии и цели, отвъд една точка няма нищо и има всичко, в една „потенциална“ форма. По тихо от най-тихото и по-тъмно от най-тъмното и чака „дъхът на живота“. Не казвам, че няма ад или рай, има всякакви измерения и светове и те пак са същата илюзия и преходност, както Земята. И какво ми донесе, когато отидох там? Страдание – безумно страдание, беше да се върна и нищо да няма смисъл …. всяко от предишните неща, които си се надявал да умислят живота ти, губят стойност. Как да направиш нещо, ако не виждаш смисълът? Исках да мога да изтрия всичко, исках да пропадна в удобната си и позната илюзия и ужасът, че това вече е невъзможно, ме убиваше. Загубата на смисъл е едно от най-тежките състояния. Всяка себе уважаваща се философия или религия бърза да предложи възвишен смисъл на съществуването (защото подозирам, че знае за празнотата, която оставена празна, побърква или освобождава хората, а нито едно от двете не е угодно) – да служиш на другите, да служиш на Бог, да правиш добро, да практикуваш духовност, да чакаш награда – Рая и пр. Възвишеният смисъл не е лошо нещо, изправя те на крака, придава стойностно на животът ти, но може да те докара до абсолютно същото безумие, ако личността ти наистина не е умряла, ако не си готов да „се отдадеш“, а отдаденост е да дадеш себе си … ама накрая и това няма смисъл.

Смърт: Добре, че Земната завеса е плътна и рано или късно забравяме за пустотата, намираме си нещо там да запълва ежедневието и времето ни, дори можем да си намерим нов смисъл, за „новият“ ни живот. Гледам, ние „духовните“ хора обичаме да се нагърбваме с мисии, със спасяване на другите, с канализиране на информация, музика, изкуство, учения и практики с всякакви странни заглавия …. и си мислим, че в това, като сме „открили“ мисията си, това ще ни напълни със смисъл, да ама не … много неща престанаха да ме осмислят , но вярата ми в Любовта остана, като някакъв последен пристан, на съзнанието. Някъде дълбоко, дълбоко , вярвах, че ако срещна истинската любов, това ще има смисъл, ма истинска, истинска …. онази възпята в легенди и песни, онази дето се разпознавате и винаги сте били заедно, онази дето Руми реди стихове за нея … ами ще кажеш – ти пък, намерила си какво, такава любов не съществува. Ще ти кажа – много се лъжеш, съществува и още как, но смисълът и не е в намирането и, а в загубата и тогава умираш, ама този път много, много дълбоко и колкото по-истински си вярвал, толкова по-истински умираш …. когато си успял да изровиш единственото ценно нещо, изпод пластовете стари дрипи, твоето добре кътано съкровище и пътеводна светлина в живота и то бъде разрушено, тогава – умираш … за, да стигнеш до него, трябва да си разчистил много, то е дълбоко, то е оплетено в корените на същността ти.

Раждане: Вселената освен, че е фрактална е и парадоксална , когато загубиш и последният смисъл, не зависимо, какво точно си кътал, като съкровище закопано в съществуването ти , можеш да намериш смисъл във всичко. Т.е ти пак си знаеш, че накрая каквото и да си постигнал, каквото и да си сътворил, каквото и да си родил, ще бъде пометено от чистача – Време и съсечено от косача – Смърт, но няма значение, нищо няма значение, няма крайни цели, само пътища, които искаш или не искаш да извървиш , неща, които да сътвориш, просто заради самото творение или да разрушиш, заради самото рушене … Животът става, като пясъчна мандала, можеш да го нарисуваш с изящна прецизност , в прекрасни форми и цветове и после само с един замах на ръката да разпилееш всичко и да се превърне в хаос … и пак е красиво. Ще попиташ – защо да го правиш? – защото можеш, просто защото можеш, защото ти си куклата през, която животът се претворява, ако го спираш да се изяви – страдаш, ако го пускаш да тече през теб – танцуваш . Добро и лошо – това са измислици, които се променят през вековете, изкривяват се, напластяват се, служат на различни цели. Съществуването има закони, съвършени и неразрушими, без вратички в тях. Просто трябва да ги разбереш … тогава нещата не са добри или лоши, просто са, всяко следствие има причина.

И не можеш да избягаш от следствието, защото няма друго освен теб, каквото и да си причинил някому – си го причинил на себе си. Собствената ти ръка, рано или късно те застига, а ти си мислиш, че е чужда.

И защо в крайна сметка ми е да практикувам йога? – защото мога. И не ме интересува, те какво си мислят, че ще постигна с тази йога, не ме интересува какво ми обещават, не ме интересуват теориите им. Правя го, защото мога да усъвършенствам нещо, а не постоянно да се терзая, какъв му е смисълът и да го зарязвам по средата, поради невъзможност да намеря такъв. Хубаво ми е да го правя, хубаво ми да рисувам себе си и живота си с умението на майстор, а не с неуверени драскулки на аматьор и когато дойде време да си ходя от тук, да мога да изгоря платната си със същото удовлетворение и любов с което съм ги рисувала ….

Животът е едно училище за придобиване и освобождаване от неща, идеи, схващания, хора, себе си и най-големият учител идва накрая, когато трябва да се освободим от Животът ..

.

Огнени криле от пепел

Please like & share:

{ One thought on “За смисълът … }”


  1. ven on said:
    Reply

    <3

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *